Красотата винаги е била еквивалент на своеобразна симетрия и съвършенство, специфични пропорции и характерно излъчване, смесица от правилни черти, сексапил, бляскава кожа и коса, красива усмивка и магнетичен поглед, елегантна походка.
Ретроспекцията на красотата във времето рисува бързо сменящи се като на филм очертания и пропорции на тялото и лицето, разлики в цвета на кожата, косата и грима, но винаги гладката кожа без линии и бръчки e водещ стандард.
В праисторически времена красотата е залагала на добре развитата физика с оглед на оцеляването и продължението на рода.
В древен Египет красотата променя своите стандарти и оставя в историята едни от най значимите образи на женската красота. Египетските кралици налагат красивото, с изразителни контури на лицето, стройното тяло, дългите черни коси, тесните рамене и високата талия.
Нефертити е египетска кралица, символ за красота през вековете за древната египтянка .В превод името и означава „КРАСОТАТА ПРИСТИГА“.
Друга кралица на красотата в древен Египет, е Клеопатра. Тя оставя следа със своето изящество и силно подчертани бадемови очи, блестяща кожа, която сякаш отразявала светлината. Както и с прословутата вана с мляко и мед, за която се считало, че придава на кожата съвършения й кадифено-гладък вид.
В древна Япония традиционният идеал за красота е бил липсата на женственост. Стандартите за красота са били изтеглени очи, безизразно кукленско малко лице, ярки устни, дълги черни и прави коси. Като символ за красота се приемали и кривите женски крака.
Физическата красота се е загръщала във вечното кимоно, а символът й – японската гейша, се е славела и с отличителна духовна привлекателност, пишейки и рецитирайки стихове, свирейки и пеейки. Тя поддържала красотата си с оризови трици за мека кожа, оризова вода за красива коса, а за маска за лице ползвала парче плат от кимоно, потопено в цветна дестилирана вода. Равномерният тен японката и до днес постига с храни с високо съдържание на Витамин C.
Стандартите за красота в древен Китай са били тънко стройно тяло, бяла кожа, дълги черни коси, красиви устни, бели зъби, изящна походка и много малки крака. За да постигнат това жените с месеци са носели превръзки на стъпалата, докато получат размерите, които са били тогавашен еталон за красотата и стъпала във формата на лотус.
В древен Тибет единственият приложим стандарт за красота е бил естественият вид, постигнат с природни дарове.
В древна Индия на почит отново са природните тайни за разкрасяване, които даряват индийката с характерния дълбок поглед, красивата смугла кожа и тежките блестящи коси. Индийките се славят със суета, на помощ на която идват аюрведични масла и много подправки – ефектът на големите дълбоки и влажни очи постигат с т.нар. „каджал“ – изсушени и смесени аюрведични съставки, с които приготвяли смес и подчертавали долната част на очите. Индийският люляк – нийм почиствал изключително добре кожата, богатото на Витамин C масло – амла ползвали, за да придават изключителен блясък на косите си, със сандалово дърво и куркума ексфолирали кожата на лицето си, а със скъпоценния шафран хидратирали кожата на лицето си. Красотата отвътре постигали с местни плодове зеленчуци като червен морков, личи, папая, кокосово мляко и манго.
В древен Рим стандарт за красота е било бялото лице, като за целта римлянките са използвали всевъзможни средства, за да го постигнат – от сок от краставица до тебешир, а за да запазят лицата си по-дълго млади и добре хидратирани, те приготвяли сложни комбинации с екстракти от мляко и растения. Суетата била присъща и на мъжете в древен Рим, които боядисвали побеляващите си коси с растителни бои.
Култът към продължителната младост и красота е все по-възможна реалност, и се търси най-вече чрез естествени методи. Естествената КРАСОТА отвътре, постигната по естествен път – с органична храна, биосъставки, пълноценен релакс и щастливи преживявания, днес е най-ценната и истинска форма на женското присъствие.
